13 ene 2012, 13:49

Старите къщи 

  Poesía
848 0 13

Хоризонтът изтъня, като алена нишка,

и  зората  сякаш ù запали края.

Небето запламтя, заприлича на огнище,

от което старите къщи огньовете  палят.

 

Чувам ги сутрин с птиците да говорят,

заслушени във северните ветрове,

през очите на самотните си покриви

оглеждат улици, баири, върхове.

 

Старите къщи! Сякаш са вплели

в земята своите  корени,

и също, както мъдреците умеят,

скриват старост, болка и горест.

 

Луната с плавна походка  наднича

през стените им сбръчкани,

нанизва в небето безкрайна броеница

от огнища, отдавна замлъкнали.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихотворението ми хареса.Сърдечни поздрави за старите къщи и родове на Девин и неговите хора с добри сърца. инж.Петър Петров
  • Харесва ми!..
    .. Едно докосване с миналото, събрано в "старите къщи" и един вечен спомен!..
  • Камъкът си тежи на мястото! Старите къщи пазят тайни от отминали времена, те са връзката между поколенията.
    Хареса ми!
  • !!!образно,харесах
  • Патриархално усещане за красота!
    Поздрави, Минка!
  • през очите на самотните си покриви

    оглеждат улици, баири, върхове.

    Много ми хареса!
  • !
  • !!! Поздрав сърдечен, Минка!
  • Прекрасно предадена болка по старите времена !Когато къщите бяха пълни с деца,а сега безмълвни ще пазят спомена от всичко било нявга!Много ми хареса твоето стихо има всичко в него и тъга и обич и красота.Всяка къща и стена имат памет!Благодаря ти за този стойностен стих аз също обичам старите къщи и много често ги рисувам!Поздрав!
  • А колко много могат ли могат да разкажат...
    Поздрави!
  • Много хубав стих!Поздравления Минка!
  • Много хубаво стихотворение,Мина!!!
    Поздравления!!!
  • Да, Веска, навява носталгия...
    харесах!!!
Propuestas
: ??:??