13 янв. 2012 г., 13:49

Старите къщи 

  Поэзия
956 0 13
Хоризонтът изтъня, като алена нишка,
и зората сякаш ù запали края.
Небето запламтя, заприлича на огнище,
от което старите къщи огньовете палят.
Чувам ги сутрин с птиците да говорят,
заслушени във северните ветрове,
през очите на самотните си покриви
оглеждат улици, баири, върхове.
Старите къщи! Сякаш са вплели
в земята своите корени,
и също, както мъдреците умеят,
скриват старост, болка и горест. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??