postadg (Димитър Георгиев)
37 55
20 abr 2010, 20:30

Старият друм 

  Poesía
1153 0 4

 Ето го пътят,

 с асфалт, ожулен от кръпки,

извил е влажна и сива снага,

охлузен е  и е целият в дупки,

със стари следи от  добри времена.

 

Понесъл е òсите на своето време,

във спомени бавно назад ни завръща,

до завоя, до селото, дявол го вземе,

до сивия мъх на старата къща.

 

Бавни и тежки,

увити в ефира на лятна омара, трептят

спомени, носещи цвета на полето,

във плен на житата стоят.

 

Прах във спирала на тиха вихрушка

от полския вятър подета снове,

напред и назад по друма се люшка

и води нанякъде, незнайно къде.

 

Там е големият вир на реката,

покрити с напукана кал брегове,

погълнал безгрижната глъч на децата,

заприличал е вече на  сухо дере.

 

Тихият двор  на старата къща,

потънал в треви и капки роса,

носталгия по студеното утро завръща,

затоплено с огън от фея добра.

 

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??