Apr 20, 2010, 8:30 PM

Старият друм 

  Poetry
1287 0 4
Ето го пътят,
с асфалт, ожулен от кръпки,
извил е влажна и сива снага,
охлузен е и е целият в дупки,
със стари следи от добри времена.
Понесъл е òсите на своето време,
във спомени бавно назад ни завръща,
до завоя, до селото, дявол го вземе,
до сивия мъх на старата къща.
Бавни и тежки,
увити в ефира на лятна омара, трептят
спомени, носещи цвета на полето, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??