Старият друм
Ето го пътят,
с асфалт, ожулен от кръпки,
извил е влажна и сива снага,
охлузен е и е целият в дупки,
със стари следи от добри времена.
Понесъл е òсите на своето време,
във спомени бавно назад ни завръща,
до завоя, до селото, дявол го вземе,
до сивия мъх на старата къща.
Бавни и тежки,
увити в ефира на лятна омара, трептят
спомени, носещи цвета на полето,
във плен на житата стоят.
Прах във спирала на тиха вихрушка
от полския вятър подета снове,
напред и назад по друма се люшка
и води нанякъде, незнайно къде.
Там е големият вир на реката,
покрити с напукана кал брегове,
погълнал безгрижната глъч на децата,
заприличал е вече на сухо дере.
Тихият двор на старата къща,
потънал в треви и капки роса,
носталгия по студеното утро завръща,
затоплено с огън от фея добра.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
Поздрави.