Ето го пътят,
с асфалт, ожулен от кръпки,
извил е влажна и сива снага,
охлузен е и е целият в дупки,
със стари следи от добри времена.
Понесъл е òсите на своето време,
във спомени бавно назад ни завръща,
до завоя, до селото, дявол го вземе,
до сивия мъх на старата къща.
Бавни и тежки,
увити в ефира на лятна омара, трептят
спомени, носещи цвета на полето, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up