16 mar 2013, 13:47  

Старият дъб

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

                         Спах.
Събудих се студен и блед под Стария Дъб
край Долината на Безкрайните Халюцинации.
Бях се озовал там чрез помощта на астрални сили

и никога не ще се завърна обратно.


Тук принадлежа.

Завингаги, безвъзвратно окован от черните вериги на отвъдземна самота.

Тронът и дворецът от фалшива материя.
Принадлежат на мен, единствения.
Гордо пазя страната на вечните илюзии
от странстващи мъртви пътници.

Мислят, че ще намерят покой,

но няма.
Аз единствен от всички погребани
получих задача от Господ - да пазя илюзорната страна.

И участта ми е всевечна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Никога Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много смело! Не ми хареса, но за старанието и идеята - 6 Преработи го!
  • В сънищата винаги има доза истина

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...