StudenPovei (Никой Никога)
7 2
16 mar 2013, 13:47  

Старият дъб 

  Poesía » Otra
932 0 2

                         Спах.
Събудих се студен и блед под Стария Дъб
край Долината на Безкрайните Халюцинации.
Бях се озовал там чрез помощта на астрални сили

и никога не ще се завърна обратно.


Тук принадлежа.
Завингаги, безвъзвратно окован от черните вериги на отвъдземна самота.

Тронът и дворецът от фалшива материя.
Принадлежат на мен, единствения.
Гордо пазя страната на вечните илюзии
от странстващи мъртви пътници.

Мислят, че ще намерят покой,
но няма.
Аз единствен от всички погребани
получих задача от Господ - да пазя илюзорната страна.

И участта ми е всевечна.

© Никой Никога Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много смело! Не ми хареса, но за старанието и идеята - 6 Преработи го!
  • В сънищата винаги има доза истина
Propuestas
: ??:??