Старият дъб
Спах.
Събудих се студен и блед под Стария Дъб
край Долината на Безкрайните Халюцинации.
Бях се озовал там чрез помощта на астрални сили
и никога не ще се завърна обратно.
Тук принадлежа.
Завингаги, безвъзвратно окован от черните вериги на отвъдземна самота.
Тронът и дворецът от фалшива материя.
Принадлежат на мен, единствения.
Гордо пазя страната на вечните илюзии
от странстващи мъртви пътници.
Мислят, че ще намерят покой,
но няма.
Аз единствен от всички погребани
получих задача от Господ - да пазя илюзорната страна.
И участта ми е всевечна.
© Никой Никога All rights reserved.
