13 nov 2019, 19:38

Старият фенер

  Poesía
953 12 20

Във ъгъла на тъмното мазе,
търкаляше се стар фенер прашлясал,
изглежда бе отдавна демоде,
а с времето, олющен и ръждясал.

 

Във къщата на горния етаж,
красива и модерна нощна лампа
стоеше върху дървеният шкаф,
с най-фина и изискана осанка.

 

Задуха вятър! Страшно притъмня
и буря се завихри от небето,
а лампата примигна – изгоря
и повече не искаше да свети.

 

Завтече се стопанката тогаз
по стълбите надолу към мазето,
фенерът там стоеше, още здрав,
търкаляйки се сам в небитието.

 

Светѝлото отново заблестя,
а вятърът в прозорчето надникна
да види тази чудна светлина
и после между къщите утихна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....