rumbic (Руми)
329 4585
13.11.2019 г., 19:38 ч.

Старият фенер 

  Поезия
774 12 20

Във ъгъла на тъмното мазе,
търкаляше се стар фенер прашлясал,
изглежда бе отдавна демоде,
а с времето, олющен и ръждясал.

 

Във къщата на горния етаж,
красива и модерна нощна лампа
стоеше върху дървеният шкаф,
с най-фина и изискана осанка.

 

Задуха вятър! Страшно притъмня
и буря се завихри от небето,
а лампата примигна – изгоря
и повече не искаше да свети.

 

Завтече се стопанката тогаз
по стълбите надолу към мазето,
фенерът там стоеше, още здрав,
търкаляйки се сам в небитието.

 

Светѝлото отново заблестя,
а вятърът в прозорчето надникна
да види тази чудна светлина
и после между къщите утихна.

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбира се, потребни сме! 😊 Благодаря, Влади!

    Марко, бил си тук преди 4 години... 🌿 Благодаря!
  • И "старите фенери" сме потребни 😁
    Много ми хареса!
  • Красиво, стилно произведение. Много ми хареса.
  • Петя, Доче, благодаря ви, момичета!
  • Харесах!
  • Ярък почерк и изключителна поетичност, Руми!
  • Благодаря ви от сърце, приятели! Задължена съм ви!
  • Хареса ми! Малко съжалявам само за модерната лампа
  • Поздравления, Руми, мъдър стих с прекрасно звучене!
  • Аз съм такъв Плюшкин/имаше такъв герой, събирач на вехтории/ и много работи си пазя "за всеки случай".А, когато той се появи, съм много щастлива, че ми е разрешил проблема....За пръв път толкова дълго стихотворение, мила Руми, но се е получил много красив!! Нека тоя фенер/ не се съмнявам как стопанката го е лъснала и реставрирала../ символично осветява и пътя ти в по-студената от нашата, чужда страна....
  • Стих с философски издържан подтекст който ни кара да се замислим дали в цветовете на днешния ден не сме забравили светлината на миналото.
    Винаги с удоволствие посещавам твоята страница.
    Поздрав от мен!
  • Благодаря ви от сърце, мили хора, че сте отделили от времето си, за да поспрете тук! Хубав и усмихнат да е денят ви!
  • Тъжно ми е за възрастните хора...много мъдро стихотворение! Браво!
  • Изключително стихотворение поднасяш отново, Руми! Бурите и ветровете са тези, които изпитват истински стойностните неща в живота ни. В трудностите, те не само оцеляват, но продължават да светят. Не винаги видимо красивото и модерното е най -доброто. Наслада за душата ми е твоята поезия! Оставам безмълвна пред тези прекрасни и дълбоки редове:
    "Светѝлото отново заблестя,
    а вятърът в прозорчето надникна
    да види тази чудна светлина
    и после между къщите утихна."
  • Наистина е много хубаво! Поздрави!
  • Поздрав и от мен, Руми!...
  • Много е хубаво, Руми! Поздравления!
  • Много мъдри прозрения са скрити между редовете на този стих!... Поздравления, Руми!
  • Подкрепям изцяло коментара на Младен!
    Поздравявам те за мъдростта!
  • Стих мъдър като Андерсенова приказка, но завършваща с хепиенд. Понякога бурите реабилитират старото и несправедливо пренебрегнато, за сметка на новото! Красива творба и като замисъл, и като реализация, Руми!
Предложения
: ??:??