jollyroger (Коста Качев)
1543 16
16 ago 2014, 8:43

Старият хотел в Рим 

  Poesía » Otra
356 0 4


Старият хотел в Рим

                          Hotel City Roma***

 

По стъпалата на площад „Испания”

накацалите хора вечерта

са като ято... С тайнствени послания

докосвани сега от Древността...

 

... А само две кръстовища отсреща,

на две епохи Времето събрал,

бе нашият хотел... И ни посрещна

там портиер със вид на адмирал.

 

С един невероятен синергизъм

хотелът, в носталгичен ретро стил

и краски агресивен модернизъм

в палитрата си беше приобщил.

 

Шедьоври по стените му висяха

и имаше дори един Моне,

тук мебелите антикварни бяха,

запазени до днес, от век поне.

 

А фрески съхранени превъзходно

напомняха за святост и за грях,

и всичко във живота непреходно

по чуден начин претворено в тях...

 

Приятен лукс и просто: Атмосфера,

с душата някак се усеща тя,

когато най-внезапно си намерил

отдавна позабравени неща...

 

... И сякаш тука Времето бе спряло,

илѝ се движеше на заден ход...

... В едно венецианско огледало

видях тогава „старият” живот...

 

Надникнах в огледалната му памет,

но бяха все познатите неща:

красавици свенливо пак да скланят

за лудата безумност на нощта

 

и баловете шумни в ресторанта,

и дамите в изискан тоалет,

и всеки от мъжете с доминантна

идея, (да ги прелъсти!), зает...

 

Оркестърът подканяше за свалки

във танците с еротика, разкош,

а сервитьорите като совалки

сновяха със шампанско цяла нощ...

 

Помислих си: Как всичко се повтаря!...

Човешката душевност е една-

когато вековете „проговарят”

за Тайнството: събрало Мъж с Жена!...

 

... А старият часовник на стената,

сам спрял, във опит Времето да спре,

бе символ на: Живота и Съдбата,

които не разбираме добре...

 

Коста Качев,

15.08.2014.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приятно, красиво, интелигентно. Прочетох го до самия му край. Рядко запазвам концентрация за повече от една строфа.
  • "... А старият часовник на стената,
    сам спрял, във опит Времето да спре,
    бе символ на: Живота и Съдбата,
    които не разбираме добре..."
    Поздравления за изящната поезия!
  • Великолепие...
  • Много ми хареса!
    Пренесе ме в този свят.
    Видях и усетих!
Propuestas
: ??:??