16 ago 2014, 8:43

Старият хотел в Рим

  Poesía » Otra
521 0 4


Старият хотел в Рим

                          Hotel City Roma***

 

По стъпалата на площад „Испания”

накацалите хора вечерта

са като ято... С тайнствени послания

докосвани сега от Древността...

 

... А само две кръстовища отсреща,

на две епохи Времето събрал,

бе нашият хотел... И ни посрещна

там портиер със вид на адмирал.

 

С един невероятен синергизъм

хотелът, в носталгичен ретро стил

и краски агресивен модернизъм

в палитрата си беше приобщил.

 

Шедьоври по стените му висяха

и имаше дори един Моне,

тук мебелите антикварни бяха,

запазени до днес, от век поне.

 

А фрески съхранени превъзходно

напомняха за святост и за грях,

и всичко във живота непреходно

по чуден начин претворено в тях...

 

Приятен лукс и просто: Атмосфера,

с душата някак се усеща тя,

когато най-внезапно си намерил

отдавна позабравени неща...

 

... И сякаш тука Времето бе спряло,

илѝ се движеше на заден ход...

... В едно венецианско огледало

видях тогава „старият” живот...

 

Надникнах в огледалната му памет,

но бяха все познатите неща:

красавици свенливо пак да скланят

за лудата безумност на нощта

 

и баловете шумни в ресторанта,

и дамите в изискан тоалет,

и всеки от мъжете с доминантна

идея, (да ги прелъсти!), зает...

 

Оркестърът подканяше за свалки

във танците с еротика, разкош,

а сервитьорите като совалки

сновяха със шампанско цяла нощ...

 

Помислих си: Как всичко се повтаря!...

Човешката душевност е една-

когато вековете „проговарят”

за Тайнството: събрало Мъж с Жена!...

 

... А старият часовник на стената,

сам спрял, във опит Времето да спре,

бе символ на: Живота и Съдбата,

които не разбираме добре...

 

Коста Качев,

15.08.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятно, красиво, интелигентно. Прочетох го до самия му край. Рядко запазвам концентрация за повече от една строфа.
  • "... А старият часовник на стената,
    сам спрял, във опит Времето да спре,
    бе символ на: Живота и Съдбата,
    които не разбираме добре..."
    Поздравления за изящната поезия!
  • Великолепие...
  • Много ми хареса!
    Пренесе ме в този свят.
    Видях и усетих!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...