Старият хотел в Рим
Hotel City Roma***
По стъпалата на площад „Испания”
накацалите хора вечерта
са като ято... С тайнствени послания
докосвани сега от Древността...
... А само две кръстовища отсреща,
на две епохи Времето събрал,
бе нашият хотел... И ни посрещна
там портиер със вид на адмирал.
С един невероятен синергизъм
хотелът, в носталгичен ретро стил
и краски агресивен модернизъм
в палитрата си беше приобщил.
Шедьоври по стените му висяха
и имаше дори един Моне,
тук мебелите антикварни бяха,
запазени до днес, от век поне.
А фрески съхранени превъзходно
напомняха за святост и за грях,
и всичко във живота непреходно
по чуден начин претворено в тях...
Приятен лукс и просто: Атмосфера,
с душата някак се усеща тя,
когато най-внезапно си намерил
отдавна позабравени неща...
... И сякаш тука Времето бе спряло,
илѝ се движеше на заден ход...
... В едно венецианско огледало
видях тогава „старият” живот...
Надникнах в огледалната му памет,
но бяха все познатите неща:
красавици свенливо пак да скланят
за лудата безумност на нощта
и баловете шумни в ресторанта,
и дамите в изискан тоалет,
и всеки от мъжете с доминантна
идея, (да ги прелъсти!), зает...
Оркестърът подканяше за свалки
във танците с еротика, разкош,
а сервитьорите като совалки
сновяха със шампанско цяла нощ...
Помислих си: Как всичко се повтаря!...
Човешката душевност е една-
когато вековете „проговарят”
за Тайнството: събрало Мъж с Жена!...
... А старият часовник на стената,
сам спрял, във опит Времето да спре,
бе символ на: Живота и Съдбата,
които не разбираме добре...
Коста Качев,
15.08.2014.
© Коста Качев All rights reserved.