24 ago 2007, 13:51

Старият хълм

  Poesía
790 0 9
И преди той беше там,
малцина го съзряха -
незнаен, древен храм,
със който те се сляха.

До крайност съвършен,
до болка непокътнат,
към нищо устремен,
слова във него глъхнат.

Всесилни, древни тайни
в сърцето си таи,
за пътища незнайни,
за славни прадеди.

"Това що нявга беше,
не ще да бъде пак!",
той тихо си шептеше
и даваше ни знак.

Но кой ли го разбра?!
Във днешната реалност
той хора не позна,
а срещна само жалост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...