Aug 24, 2007, 1:51 PM

Старият хълм

  Poetry
792 0 9
И преди той беше там,
малцина го съзряха -
незнаен, древен храм,
със който те се сляха.

До крайност съвършен,
до болка непокътнат,
към нищо устремен,
слова във него глъхнат.

Всесилни, древни тайни
в сърцето си таи,
за пътища незнайни,
за славни прадеди.

"Това що нявга беше,
не ще да бъде пак!",
той тихо си шептеше
и даваше ни знак.

Но кой ли го разбра?!
Във днешната реалност
той хора не позна,
а срещна само жалост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...