Старият хълм
И преди той беше там,
малцина го съзряха -
незнаен, древен храм,
със който те се сляха.
До крайност съвършен,
до болка непокътнат,
към нищо устремен,
слова във него глъхнат.
Всесилни, древни тайни
в сърцето си таи,
за пътища незнайни,
за славни прадеди.
"Това що нявга беше,
не ще да бъде пак!",
той тихо си шептеше
и даваше ни знак.
Но кой ли го разбра?!
Във днешната реалност
той хора не позна,
а срещна само жалост.
малцина го съзряха -
незнаен, древен храм,
със който те се сляха.
До крайност съвършен,
до болка непокътнат,
към нищо устремен,
слова във него глъхнат.
Всесилни, древни тайни
в сърцето си таи,
за пътища незнайни,
за славни прадеди.
"Това що нявга беше,
не ще да бъде пак!",
той тихо си шептеше
и даваше ни знак.
Но кой ли го разбра?!
Във днешната реалност
той хора не позна,
а срещна само жалост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Косева Все права защищены
