Живее сам със спомени и с албуми.

Из село се разхожда,  без бастуни.

Съседите го поздравяват с "Хей юнак"

"Отивам да си купя хляб". Нали е веселяк!

Помни дните тъй далеч оставил...

Дори и детските бели не е забравил!

Говори с присмех и захлас.

Какъв младеж е бил в клас!

Обичал е девойчето свенливо.

Което дърпал е за плитките ревниво!

Как гледал я невъзмутим.

А в къщи плакал сам самин!

Случайно си припомня, за беда!

За дните весели със своите деца!

За онзи град така далечен!

За него този миг остава вечен!

В същност, старият е моят баща!

С мед ме посреща, пред пътна врата!

Обичам усмивката му, дори дързостта!

А как мъдро се смее на старостта!

Не помня  да е бил сърдит или сразен!

Опора и силната прегръдка остава за мен!

С ръце по-свидни от чужда утеха.

Научи ме как да си браня успеха!

Аз обичта си по-равно за тях разделих!

За татко и за мама! Дори я удвоих!

За снимките, за верността им пред олтара!

В мене, тази обич непокътната остана!

Понякога животът си разказва...

А присмехът не спира!

Нали тъй по-лесно се живее.

Тихо и достойно се умира!