19 июн. 2014 г., 23:07  

Старият

639 0 0

Живее сам със спомени и с албуми.

Из село се разхожда,  без бастуни.

Съседите го поздравяват с "Хей юнак"

"Отивам да си купя хляб". Нали е веселяк!

 

Помни дните тъй далеч оставил...

Дори и детските бели не е забравил!

Говори с присмех и захлас.

Какъв младеж е бил в клас!

 

Обичал е девойчето свенливо.

Което дърпал е за плитките ревниво!

Как гледал я невъзмутим.

А в къщи плакал сам самин!

 

Случайно си припомня, за беда!

За дните весели със своите деца!

За онзи град така далечен!

За него този миг остава вечен!

 

В същност, старият е моят баща!

С мед ме посреща, пред пътна врата!

Обичам усмивката му, дори дързостта!

А как мъдро се смее на старостта!

 

Не помня  да е бил сърдит или сразен!

Опора и силната прегръдка остава за мен!

С ръце по-свидни от чужда утеха.

Научи ме как да си браня успеха!

 

Аз обичта си по-равно за тях разделих!

За татко и за мама! Дори я удвоих!

За снимките, за верността им пред олтара!

В мене, тази обич непокътната остана!

 

Понякога животът си разказва...

А присмехът не спира!

Нали тъй по-лесно се живее.

Тихо и достойно се умира!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...