Jun 19, 2014, 11:07 PM  

Старият

636 0 0

Живее сам със спомени и с албуми.

Из село се разхожда,  без бастуни.

Съседите го поздравяват с "Хей юнак"

"Отивам да си купя хляб". Нали е веселяк!

 

Помни дните тъй далеч оставил...

Дори и детските бели не е забравил!

Говори с присмех и захлас.

Какъв младеж е бил в клас!

 

Обичал е девойчето свенливо.

Което дърпал е за плитките ревниво!

Как гледал я невъзмутим.

А в къщи плакал сам самин!

 

Случайно си припомня, за беда!

За дните весели със своите деца!

За онзи град така далечен!

За него този миг остава вечен!

 

В същност, старият е моят баща!

С мед ме посреща, пред пътна врата!

Обичам усмивката му, дори дързостта!

А как мъдро се смее на старостта!

 

Не помня  да е бил сърдит или сразен!

Опора и силната прегръдка остава за мен!

С ръце по-свидни от чужда утеха.

Научи ме как да си браня успеха!

 

Аз обичта си по-равно за тях разделих!

За татко и за мама! Дори я удвоих!

За снимките, за верността им пред олтара!

В мене, тази обич непокътната остана!

 

Понякога животът си разказва...

А присмехът не спира!

Нали тъй по-лесно се живее.

Тихо и достойно се умира!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...