2 sept 2012, 16:25

Старо дърво

  Poesía » Civil
664 0 6

Вече съм старо дърво.

Всички клони изсъхват.

Няма листа. За какво?!

Всички връзки пресъхват.

 

Птици не правят гнезда.

Няма във сянка прохлада.

В клони не ляга звезда.

Старо дърво без наслада.

 

Слънцето цепи кората.

Мълния клони убива.

Мястото му не е в гората...

Само за огрев го бива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,Ел Ка,Минка и Частица ОТпрашинка!Радвам се на прочита
    и на оценката!Бъдете здрави!
    Привет от мен!
  • "Старото дърво" е ценност с много неща, но наистина май само за огрев го търсят... Усещат се неизказаните думи и... въздействат...
  • Тъжно и мъдро!
    Старото дърво е с най - здрави корени!
    Поздрави!
  • Натъжи ме...
  • Радвам се за прочита и на оценката!Благодаря ви,Викторе и адаш!Бъдете здрави!Привет от мен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...