14 abr 2006, 23:02

Старо - ново 

  Poesía
739 0 1
Душата безмълвно разкъсвана
от кръстопът с две посоки
не знае кой път да поеме.
Старото тегли я силно
към мястото на спомена,
към мястото на желанието.
Новото я поемва завладяващо
към нещо мечтано,
към нещо забравяно.
Но защо тогава душата се лута по пътя?...
Отговор няма...
Минало, бъдеще и мечти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??