14 abr 2006, 23:02

Старо - ново

  Poesía
992 0 1

Душата безмълвно разкъсвана
от кръстопът с две посоки
не знае кой път да поеме.

Старото тегли я силно
към мястото на спомена,
към мястото на желанието.

Новото я поемва завладяващо
към нещо мечтано,
към нещо забравяно.

Но защо тогава душата се лута по пътя?...

Отговор няма...
Минало, бъдеще и мечти
се теглят като орел, рак и щука.

Но кое превес ще има никой не знае..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре те разбирам.И супер си го описала.Понякога отговора идва от само себе си.......

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...