Душата безмълвно разкъсвана
от кръстопът с две посоки
не знае кой път да поеме.
Старото тегли я силно
към мястото на спомена,
към мястото на желанието.
Новото я поемва завладяващо
към нещо мечтано,
към нещо забравяно.
Но защо тогава душата се лута по пътя?...
Отговор няма...
Минало, бъдеще и мечти
се теглят като орел, рак и щука.
Но кое превес ще има никой не знае..
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
