14.04.2006 г., 23:02 ч.

Старо - ново 

  Поезия
594 0 1

Душата безмълвно разкъсвана
от кръстопът с две посоки
не знае кой път да поеме.

Старото тегли я силно
към мястото на спомена,
към мястото на желанието.

Новото я поемва завладяващо
към нещо мечтано,
към нещо забравяно.

Но защо тогава душата се лута по пътя?...

Отговор няма...
Минало, бъдеще и мечти
се теглят като орел, рак и щука.

Но кое превес ще има никой не знае..

© Юлия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре те разбирам.И супер си го описала.Понякога отговора идва от само себе си.......
Предложения
: ??:??