Душата безмълвно разкъсвана
от кръстопът с две посоки
не знае кой път да поеме.
Старото тегли я силно
към мястото на спомена,
към мястото на желанието.
Новото я поемва завладяващо
към нещо мечтано,
към нещо забравяно.
Но защо тогава душата се лута по пътя?...
Отговор няма...
Минало, бъдеще и мечти
се теглят като орел, рак и щука.
Но кое превес ще има никой не знае..
© Юлия All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
