Душата безмълвно разкъсвана
от кръстопът с две посоки
не знае кой път да поеме.
Старото тегли я силно
към мястото на спомена,
към мястото на желанието.
Новото я поемва завладяващо
към нещо мечтано,
към нещо забравяно.
Но защо тогава душата се лута по пътя?...
Отговор няма...
Минало, бъдеще и мечти
се теглят като орел, рак и щука.
Но кое превес ще има никой не знае..
© Юлия All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
