20 sept 2006, 17:27

Старото пристанище

  Poesía
822 0 10
Израснах там,
до старото пристанище.
И сядах край реката
често.
И гледах всеки ден
рибарите,
а после пиех с тях,
и се напивахме...

Във есен,
в жълто
пожълтяват спомени.
И виждам много
снимки в бяло.
И канят ме да пия
все на помени -
да пия вече само
в памет нечия...

И пия.
Сам във стаята -
наливам си,
от някаква бутилка
скапана.
А искам пак
на
старото пристанище,
с рибарите
от спомена,
да се напиваме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от всичкото си сърце!!!Креми,приятен ден и на теб!Аско,приятелю,откъде ли зная,че си чел този текст?Хе!Благодаря!Хенри
  • толкова много тъга има в поезията ти...
    Поздрав за стиха и от мен!
  • перфектен стих, много добър! браво, Ханк!
  • Хубаво е много, Ясене, браво!
  • "А искам пак
    на
    старото пристанище,
    с рибарите
    от спомена,
    да се напиваме..."
    Поздравления Хенри!
    Чудесно си го казал"от спомена да се напиваме"
    Прегръщам те!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...