20.09.2006 г., 17:27

Старото пристанище

Поезия

828 0 10

Израснах там,
до старото пристанище.
И сядах край реката
често.
И гледах всеки ден
рибарите,
а после пиех с тях,
и се напивахме...

Във есен,
в жълто
пожълтяват спомени.
И виждам много
снимки в бяло.
И канят ме да пия
все на помени -
да пия вече само
в памет нечия...

И пия.
Сам във стаята -
наливам си,
от някаква бутилка
скапана.
А искам пак
на
старото пристанище,
с рибарите
от спомена,
да се напиваме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Благодаря ви от всичкото си сърце!!!Креми,приятен ден и на теб!Аско,приятелю,откъде ли зная,че си чел този текст?Хе!Благодаря!Хенри

2006-09-21T05:48:21+03:00
Moira (Мойра)

толкова много тъга има в поезията ти...
Поздрав за стиха и от мен!

2006-09-20T21:24:06+03:00
изречена (Мая Попова)

перфектен стих, много добър! браво, Ханк!

2006-09-20T20:28:22+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Хубаво е много, Ясене, браво!

2006-09-20T20:21:19+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"А искам пак
на
старото пристанище,
с рибарите
от спомена,
да се напиваме..."
Поздравления Хенри!
Чудесно си го казал"от спомена да се напиваме"
Прегръщам те!

2006-09-20T19:53:07+03:00