Старото пристанище
до старото пристанище.
И сядах край реката
често.
И гледах всеки ден
рибарите,
а после пиех с тях,
и се напивахме...
Във есен,
в жълто
пожълтяват спомени.
И виждам много
снимки в бяло.
И канят ме да пия
все на помени -
да пия вече само
в памет нечия...
И пия.
Сам във стаята -
наливам си,
от някаква бутилка
скапана.
А искам пак
на
старото пристанище,
с рибарите
от спомена,
да се напиваме...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.