Sep 20, 2006, 5:27 PM

Старото пристанище 

  Poetry
682 0 10
Израснах там,
до старото пристанище.
И сядах край реката
често.
И гледах всеки ден
рибарите,
а после пиех с тях,
и се напивахме...

Във есен,
в жълто
пожълтяват спомени.
И виждам много
снимки в бяло.
И канят ме да пия
все на помени -
да пия вече само
в памет нечия...

И пия.
Сам във стаята -
наливам си,
от някаква бутилка
скапана.
А искам пак
на
старото пристанище,
с рибарите
от спомена,
да се напиваме...

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви от всичкото си сърце!!!Креми,приятен ден и на теб!Аско,приятелю,откъде ли зная,че си чел този текст?Хе!Благодаря!Хенри
  • толкова много тъга има в поезията ти...
    Поздрав за стиха и от мен!
  • перфектен стих, много добър! браво, Ханк!
  • Хубаво е много, Ясене, браво!
  • "А искам пак
    на
    старото пристанище,
    с рибарите
    от спомена,
    да се напиваме..."
    Поздравления Хенри!
    Чудесно си го казал"от спомена да се напиваме"
    Прегръщам те!
  • Хубаво... и тъжно! Но е цветно, а това все пак е някакъв оптимизъм, нали? Поздрави, Хенри! Тук сме много хората, които те обичаме! Така че не си сам!
  • Ханки, не разбрах рибарите няма ли ги вече(т.е. умрели ли са) или ти не си вече там, а някъде другаде,за да пиеш сам?
  • Чудесен стих, Хенри!!!
    И дано поводите ти бъдат само хубави!!!
    Поздрави!!!
  • Невероятно пак...И пак силно!
  • Прелестен стих,Хенри!
    Челси е права-не е само тя...Човеко!
Random works
: ??:??