20 сент. 2006 г., 17:27

Старото пристанище

830 0 10
Израснах там,
до старото пристанище.
И сядах край реката
често.
И гледах всеки ден
рибарите,
а после пиех с тях,
и се напивахме...

Във есен,
в жълто
пожълтяват спомени.
И виждам много
снимки в бяло.
И канят ме да пия
все на помени -
да пия вече само
в памет нечия...

И пия.
Сам във стаята -
наливам си,
от някаква бутилка
скапана.
А искам пак
на
старото пристанище,
с рибарите
от спомена,
да се напиваме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от всичкото си сърце!!!Креми,приятен ден и на теб!Аско,приятелю,откъде ли зная,че си чел този текст?Хе!Благодаря!Хенри
  • толкова много тъга има в поезията ти...
    Поздрав за стиха и от мен!
  • перфектен стих, много добър! браво, Ханк!
  • Хубаво е много, Ясене, браво!
  • "А искам пак
    на
    старото пристанище,
    с рибарите
    от спомена,
    да се напиваме..."
    Поздравления Хенри!
    Чудесно си го казал"от спомена да се напиваме"
    Прегръщам те!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...