8 may 2019, 23:59

Статуетка

1K 0 3

Последен дъх ще си поема
и ще си тръгна аз от твоето сърце
душата ти при мене ще отнема
и ще остане само твоето лице!

Ще ме молиш да се върна
аз била съм твоят наркотик
но само леко ще надзърна
за да чувам твоят  силен вик!

Ти безпомощен си, като звяр във клетка
ще ме искаш но ще съм далеко
ти за мен си статуетка
която чува моето далечно ехо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря! Поздрави! 🙂
  • Силно написано.
    Какво ли е сторил клетникът та да го наказваш, като му отнемеш душата.
    Поздрави за творбата !
  • Интересен замисъл.Какво е човек без душа-сфинкс непотребен.Добре пресъздаден в стиха.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...