8 мая 2019 г., 23:59

Статуетка

1K 0 3

Последен дъх ще си поема
и ще си тръгна аз от твоето сърце
душата ти при мене ще отнема
и ще остане само твоето лице!

Ще ме молиш да се върна
аз била съм твоят наркотик
но само леко ще надзърна
за да чувам твоят  силен вик!

Ти безпомощен си, като звяр във клетка
ще ме искаш но ще съм далеко
ти за мен си статуетка
която чува моето далечно ехо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно благодаря! Поздрави! 🙂
  • Силно написано.
    Какво ли е сторил клетникът та да го наказваш, като му отнемеш душата.
    Поздрави за творбата !
  • Интересен замисъл.Какво е човек без душа-сфинкс непотребен.Добре пресъздаден в стиха.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...