Последен дъх ще си поема
и ще си тръгна аз от твоето сърце
душата ти при мене ще отнема
и ще остане само твоето лице!
Ще ме молиш да се върна
аз била съм твоят наркотик
но само леко ще надзърна
за да чувам твоят силен вик!
Ти безпомощен си, като звяр във клетка
ще ме искаш но ще съм далеко
ти за мен си статуетка
която чува моето далечно ехо!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
