May 8, 2019, 11:59 PM

Статуетка

1K 0 3

Последен дъх ще си поема
и ще си тръгна аз от твоето сърце
душата ти при мене ще отнема
и ще остане само твоето лице!

Ще ме молиш да се върна
аз била съм твоят наркотик
но само леко ще надзърна
за да чувам твоят  силен вик!

Ти безпомощен си, като звяр във клетка
ще ме искаш но ще съм далеко
ти за мен си статуетка
която чува моето далечно ехо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно благодаря! Поздрави! 🙂
  • Силно написано.
    Какво ли е сторил клетникът та да го наказваш, като му отнемеш душата.
    Поздрави за творбата !
  • Интересен замисъл.Какво е човек без душа-сфинкс непотребен.Добре пресъздаден в стиха.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...