25 sept 2005, 16:51
Status:post amor
В душата ми нахлу пустинен вятър
и страшно,безлюбовно притъмня.
И дрипи от сърцето ми размята,
забоде ме с ръждясала игла.
Разпъна ме като хербарий,
краката ми с окови прикова,
очите ми затвори с катинари
и паметта замести със мъгла.
Така висях под палещия огън,
додето безпощадно не разбрах,
че да нахраня сития не мога
и да обичам камъка е грях.
И по-добре да пренощувам с просяк,
поне за нощ да имам топлина,
отколкото по-мека и от восък
да моля обич,а да приемам пустота.
Сега ти казвам сбогом.Забрави ме.
Не е било любов,а само страст.
Понякога насън ще шепна твойто име,
дори в съня потръпвайки от мраз.
и страшно,безлюбовно притъмня.
И дрипи от сърцето ми размята,
забоде ме с ръждясала игла.
Разпъна ме като хербарий,
краката ми с окови прикова,
очите ми затвори с катинари
и паметта замести със мъгла.
Така висях под палещия огън,
додето безпощадно не разбрах,
че да нахраня сития не мога
и да обичам камъка е грях.
И по-добре да пренощувам с просяк,
поне за нощ да имам топлина,
отколкото по-мека и от восък
да моля обич,а да приемам пустота.
Сега ти казвам сбогом.Забрави ме.
Не е било любов,а само страст.
Понякога насън ще шепна твойто име,
дори в съня потръпвайки от мраз.
© Здравка Маринова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Стиха е разкошен Зарче!Обич не се проси!Права си!
-
Много ми харесва И на мен
-
И на мен, те са ти казали. Поздрави!
-
Благодаря,Гале
-
А това най-много ми харесва! Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
