Status:post amor
В душата ми нахлу пустинен вятър
и страшно,безлюбовно притъмня.
И дрипи от сърцето ми размята,
забоде ме с ръждясала игла.
Разпъна ме като хербарий,
краката ми с окови прикова,
очите ми затвори с катинари
и паметта замести със мъгла.
Така висях под палещия огън,
додето безпощадно не разбрах,
че да нахраня сития не мога
и да обичам камъка е грях.
И по-добре да пренощувам с просяк,
поне за нощ да имам топлина,
отколкото по-мека и от восък
да моля обич,а да приемам пустота.
Сега ти казвам сбогом.Забрави ме.
Не е било любов,а само страст.
Понякога насън ще шепна твойто име,
дори в съня потръпвайки от мраз.
и страшно,безлюбовно притъмня.
И дрипи от сърцето ми размята,
забоде ме с ръждясала игла.
Разпъна ме като хербарий,
краката ми с окови прикова,
очите ми затвори с катинари
и паметта замести със мъгла.
Така висях под палещия огън,
додето безпощадно не разбрах,
че да нахраня сития не мога
и да обичам камъка е грях.
И по-добре да пренощувам с просяк,
поне за нощ да имам топлина,
отколкото по-мека и от восък
да моля обич,а да приемам пустота.
Сега ти казвам сбогом.Забрави ме.
Не е било любов,а само страст.
Понякога насън ще шепна твойто име,
дори в съня потръпвайки от мраз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
