zara (Здравка Маринова)
112 451
25 сент. 2005 г., 16:51

Status:post amor 

  Поэзия
897 0 5
В душата ми нахлу пустинен вятър
и страшно,безлюбовно притъмня.
И дрипи от сърцето ми размята,
забоде ме с ръждясала игла.

Разпъна ме като хербарий,
краката ми с окови прикова,
очите ми затвори с катинари
и паметта замести със мъгла.

Така висях под палещия огън,
додето безпощадно не разбрах,
че да нахраня сития не мога
и да обичам камъка е грях.

И по-добре да пренощувам с просяк,
поне за нощ да имам топлина,
отколкото по-мека и от восък
да моля обич,а да приемам пустота.

Сега ти казвам сбогом.Забрави ме.
Не е било любов,а само страст.
Понякога насън ще шепна твойто име,
дори в съня потръпвайки от мраз.

© Здравка Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??