popolo (Илиян)
214 129
14 feb 2023, 21:39

Стая 

  Poesía » Otra
215 1 5

Тази стая е моят затвор,

и зазидан срад нейните ребуси

станах враг и надежден партньор - 

не на друг, не на друг, а на себе си.

 

Сред праха, като пясък разлян

стъпвам тихо, а моите делници

къде свършват и почват - не знам, 

сам съм делник, изгубен сред времето.

 

Любовта не остана при мен - 

взе си въздух и бързо избяга.

С нелюбов съм сега закален...

но защо ли сърцето ме стяга.

 

Не можах май да стана твърдта

на невлюбените дори във себе си.

Стъпвам бодро, вървя през праха, 

съпроводен от влюбени в мен демони.

 

© Илиян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за добрите думи. И да, Джиджи, аз го убих - глътнах го
  • На мен ми хареса.
  • Това ти е мноого добро, почувствах емоцията.За финалът и аз като Ани.

    Викам да си наобиколя нивката, че те изтървах от поглед за някоя и друга година ( наваксах де ) и... тъй между другото да те питам, ти ли уби моя Иван? Гледам някакъв друг на неговото място, аааа...
  • На мен ми хареса, особено първият куплет.
  • Ще си позволя да ти напиша малко критичен коментар, защото имаш потенциал. Разказите ти са много хубави. В светлината на римите май не съм те забелязвала.
    Мисля, че стихотворението ти има завършен вид след третия куплет. Четвъртият е много аритмичен и според мен ненужно пояснителен.
    "С нелюбов съм сега закален...
    но защо ли сърцето ме стяга."
    Тези редове казват и обобщават всичко написано преди тях.
    Мнението ми е неангажиращо обаче, ти си авторът и ти решаваш как да пишеш.
Propuestas
: ??:??