Тази стая е моят затвор,
и зазидан срад нейните ребуси
станах враг и надежден партньор -
не на друг, не на друг, а на себе си.
Сред праха, като пясък разлян
стъпвам тихо, а моите делници
къде свършват и почват - не знам,
сам съм делник, изгубен сред времето.
Любовта не остана при мен -
взе си въздух и бързо избяга.
С нелюбов съм сега закален...
но защо ли сърцето ме стяга. ...