Стая

Poetry » Other

655 1 5

Тази стая е моят затвор,

и зазидан срад нейните ребуси

станах враг и надежден партньор -

не на друг, не на друг, а на себе си.

Сред праха, като пясък разлян

стъпвам тихо, а моите делници

къде свършват и почват - не знам,

сам съм делник, изгубен сред времето.

Любовта не остана при мен -

взе си въздух и бързо избяга.

С нелюбов съм сега закален...

но защо ли сърцето ме стяга.

Не можах май да стана твърдта

на невлюбените дори във себе си.

Стъпвам бодро, вървя през праха,

съпроводен от влюбени в мен демони.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

popolo (Илиян)

Благодаря за добрите думи. И да, Джиджи, аз го убих - глътнах го

2023-10-10T07:51:08+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

На мен ми хареса.

2023-09-25T15:00:59+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Това ти е мноого добро, почувствах емоцията.За финалът и аз като Ани.

Викам да си наобиколя нивката, че те изтървах от поглед за някоя и друга година ( наваксах де ) и... тъй между другото да те питам, ти ли уби моя Иван? Гледам някакъв друг на неговото място, аааа...

2023-09-25T14:43:35+03:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

На мен ми хареса, особено първият куплет.

2023-02-15T16:28:33+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Ще си позволя да ти напиша малко критичен коментар, защото имаш потенциал. Разказите ти са много хубави. В светлината на римите май не съм те забелязвала.
Мисля, че стихотворението ти има завършен вид след третия куплет. Четвъртият е много аритмичен и според мен ненужно пояснителен.
"С нелюбов съм сега закален...
но защо ли сърцето ме стяга."
Тези редове казват и обобщават всичко написано преди тях.
Мнението ми е неангажиращо обаче, ти си авторът и ти решаваш как да пишеш.

2023-02-15T15:16:04+02:00