Стая
Тази стая е моят затвор,
и зазидан срад нейните ребуси
станах враг и надежден партньор -
не на друг, не на друг, а на себе си.
Сред праха, като пясък разлян
стъпвам тихо, а моите делници
къде свършват и почват - не знам,
сам съм делник, изгубен сред времето.
Любовта не остана при мен -
взе си въздух и бързо избяга.
С нелюбов съм сега закален...
но защо ли сърцето ме стяга.
Не можах май да стана твърдта
на невлюбените дори във себе си.
Стъпвам бодро, вървя през праха,
съпроводен от влюбени в мен демони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
