10 abr 2007, 11:47

Стая

  Poesía
655 0 3
Стая тъмна, непрогледна,
като сянка все ме следва.
Иска ми се от нея да избягам,
в нея всяка вечер да не лягам.

Стая тъмна заключена е в мен сега,
тя е най-ужасната беда.
Искам да я махна,
очите в езерцето да изплакна.

Стая мрачна, иска да съм в нея тя,
иска в черните стени да спя.
Искам да я бодисам в бяло,
тя е на душата огледало!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина най - тъжното е ,че не можем да я прогоним , защото тя е в нас.
  • стаята- затвор присъства и в моите кошмари,но знаеш ли,понякога носим затвора със себе си.....познато чувство,стих-наистина въздействащ,поздрав
  • А на мен ми хареса!
    Браво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...