10 abr 2007, 11:47

Стая

  Poesía
660 0 3
Стая тъмна, непрогледна,
като сянка все ме следва.
Иска ми се от нея да избягам,
в нея всяка вечер да не лягам.

Стая тъмна заключена е в мен сега,
тя е най-ужасната беда.
Искам да я махна,
очите в езерцето да изплакна.

Стая мрачна, иска да съм в нея тя,
иска в черните стени да спя.
Искам да я бодисам в бяло,
тя е на душата огледало!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина най - тъжното е ,че не можем да я прогоним , защото тя е в нас.
  • стаята- затвор присъства и в моите кошмари,но знаеш ли,понякога носим затвора със себе си.....познато чувство,стих-наистина въздействащ,поздрав
  • А на мен ми хареса!
    Браво!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...