Стая
| Стая тъмна, непрогледна, като сянка все ме следва. Иска ми се от нея да избягам, в нея всяка вечер да не лягам. Стая тъмна заключена е в мен сега, тя е най-ужасната беда. Искам да я махна, очите в езерцето да изплакна. Стая мрачна, иска да съм в нея тя, иска в черните стени да спя. Искам да я бодисам в бяло, тя е на душата огледало! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Йорданова Всички права запазени
