| Стая тъмна, непрогледна, като сянка все ме следва. Иска ми се от нея да избягам, в нея всяка вечер да не лягам. Стая тъмна заключена е в мен сега, тя е най-ужасната беда. Искам да я махна, очите в езерцето да изплакна. Стая мрачна, иска да съм в нея тя, иска в черните стени да спя. Искам да я бодисам в бяло, тя е на душата огледало! |
© Милена Йорданова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
