10 апр. 2007 г., 11:47

Стая 

  Поэзия
507 0 3
Стая тъмна, непрогледна,
като сянка все ме следва.
Иска ми се от нея да избягам,
в нея всяка вечер да не лягам.

Стая тъмна заключена е в мен сега,
тя е най-ужасната беда.
Искам да я махна,
очите в езерцето да изплакна.

Стая мрачна, иска да съм в нея тя,
иска в черните стени да спя.
Искам да я бодисам в бяло,
тя е на душата огледало!

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина най - тъжното е ,че не можем да я прогоним , защото тя е в нас.
  • стаята- затвор присъства и в моите кошмари,но знаеш ли,понякога носим затвора със себе си.....познато чувство,стих-наистина въздействащ,поздрав
  • А на мен ми хареса!
    Браво!
Предложения
: ??:??