10 апр. 2007 г., 11:47

Стая

657 0 3
Стая тъмна, непрогледна,
като сянка все ме следва.
Иска ми се от нея да избягам,
в нея всяка вечер да не лягам.

Стая тъмна заключена е в мен сега,
тя е най-ужасната беда.
Искам да я махна,
очите в езерцето да изплакна.

Стая мрачна, иска да съм в нея тя,
иска в черните стени да спя.
Искам да я бодисам в бяло,
тя е на душата огледало!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина най - тъжното е ,че не можем да я прогоним , защото тя е в нас.
  • стаята- затвор присъства и в моите кошмари,но знаеш ли,понякога носим затвора със себе си.....познато чувство,стих-наистина въздействащ,поздрав
  • А на мен ми хареса!
    Браво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...