10 апр. 2007 г., 11:47

Стая

658 0 3
Стая тъмна, непрогледна,
като сянка все ме следва.
Иска ми се от нея да избягам,
в нея всяка вечер да не лягам.

Стая тъмна заключена е в мен сега,
тя е най-ужасната беда.
Искам да я махна,
очите в езерцето да изплакна.

Стая мрачна, иска да съм в нея тя,
иска в черните стени да спя.
Искам да я бодисам в бяло,
тя е на душата огледало!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина най - тъжното е ,че не можем да я прогоним , защото тя е в нас.
  • стаята- затвор присъства и в моите кошмари,но знаеш ли,понякога носим затвора със себе си.....познато чувство,стих-наистина въздействащ,поздрав
  • А на мен ми хареса!
    Браво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...