22 ene 2008, 17:23

Стаята

1.5K 0 8

Неприветлива и тъмна стая,

а в нея разхвърлена - моята душа...

Дадох ти я с желание и лекота,

а ти на парченца в стаята захвърли я!

 

Ето там, в оня ъгъл дебнат чувствата ми.

Някога ти бяха толкова необходими...

Сега покрити са със много прах,

от тебе ги е страх...

 

А-а... Ето я и моята усмивка!

Макар и смътно още си я спомням,

но изведнъж съзирам ти лика

и тъжна пак помръквам.

 

А това там не е ли любовта?

Онази, която заключи в затвора си жесток?

Плаче... Иска да си върне свободата

но... къде ли е вратата?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивка Игривка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...