ivety (Ивка Игривка) ivety (Ивка Игривка)
6
Jan 22, 2008, 5:23 PM

Стаята

  Poetry » Love
1.5K 0 8

Неприветлива и тъмна стая,

а в нея разхвърлена - моята душа...

Дадох ти я с желание и лекота,

а ти на парченца в стаята захвърли я!

 

Ето там, в оня ъгъл дебнат чувствата ми.

Някога ти бяха толкова необходими...

Сега покрити са със много прах,

от тебе ги е страх...

 

А-а... Ето я и моята усмивка!

Макар и смътно още си я спомням,

но изведнъж съзирам ти лика

и тъжна пак помръквам.

 

А това там не е ли любовта?

Онази, която заключи в затвора си жесток?

Плаче... Иска да си върне свободата

но... къде ли е вратата?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивка Игривка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0