ivety (Ивка Игривка) ivety (Ивка Игривка)
6
Jan 22, 2008, 5:23 PM

Стаята

  Poetry » Love
1.5K 0 8

Неприветлива и тъмна стая,

а в нея разхвърлена - моята душа...

Дадох ти я с желание и лекота,

а ти на парченца в стаята захвърли я!

 

Ето там, в оня ъгъл дебнат чувствата ми.

Някога ти бяха толкова необходими...

Сега покрити са със много прах,

от тебе ги е страх...

 

А-а... Ето я и моята усмивка!

Макар и смътно още си я спомням,

но изведнъж съзирам ти лика

и тъжна пак помръквам.

 

А това там не е ли любовта?

Онази, която заключи в затвора си жесток?

Плаче... Иска да си върне свободата

но... къде ли е вратата?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивка Игривка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0