Стаята
Неприветлива и тъмна стая,
а в нея разхвърлена - моята душа...
Дадох ти я с желание и лекота,
а ти на парченца в стаята захвърли я!
Ето там, в оня ъгъл дебнат чувствата ми.
Някога ти бяха толкова необходими...
Сега покрити са със много прах,
от тебе ги е страх...
А-а... Ето я и моята усмивка!
Макар и смътно още си я спомням,
но изведнъж съзирам ти лика
и тъжна пак помръквам.
А това там не е ли любовта?
Онази, която заключи в затвора си жесток?
Плаче... Иска да си върне свободата
но... къде ли е вратата?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивка Игривка Всички права запазени
