20 dic 2009, 13:10
Стаята
Празна стая, пълна с хора.
Един мълчи и разговаря,
другите го слушат.
Вратата се затваря,
рязко хлопва, зее,
сякаш вход е, а е изход.
Някой млъква, някой пее.
Драскат по стените имената си
и ги забравят. Стените памет са,
паметта стени издига в главите им.
Главите им са пълни с празнота.
Очите мигат и статични се усмихват ...
Един мълчи и разговаря,
другите го слушат.
Вратата се затваря,
рязко хлопва, зее,
сякаш вход е, а е изход.
Някой млъква, някой пее.
Драскат по стените имената си
и ги забравят. Стените памет са,
паметта стени издига в главите им.
Главите им са пълни с празнота.
Очите мигат и статични се усмихват ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Нечарм Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
