Стаята
Празна стая, пълна с хора.
Един мълчи и разговаря,
другите го слушат.
Вратата се затваря,
рязко хлопва, зее,
сякаш вход е, а е изход.
Някой млъква, някой пее.
Драскат по стените имената си
и ги забравят. Стените памет са,
паметта стени издига в главите им.
Главите им са пълни с празнота.
Очите мигат и статични се усмихват
с помощта на онзи блясък тъй магичен.
Лаконично споменават, че се смеят,
но не смеят да се хилят, заедно са,
сами се наблюдават и страхуват се
един от друг. По-смели са от вчера.
Вчера само спомен е и сякаш само звук
от гайди. Песен, смесена със плесен
от забравен хляб в кутията.
Не ги е яд, ядат и пият, и повръщат.
Душите им са булимици, мъртви са, но дишат.
Дишат, за да дишат и нищо повече.
Стаята е обръчът, стаята е всичко.
Тя не съществува, но те вътре са,
танцуват и се галят, неприлично,
като демони и ангели под звуците на Щраус.
© Нечарм Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
странен си ми
-
Незабравимо и съвършенно!!!
Колкото пъти се посещава стихът ти,толкова шестица заслужава!!!
Идеално подредени думи!!!
Неповторимо!!! -
Добре! Аплодисменти от мен. А за горния коментар...според мен няма нищо странно в стихотворението и в подредбата му. Просто измислени родни "баш-поети", въведоха тъпата рима като правило и мерило. белите стихове са доста по-трудни за написване и определено по-въздействащи за четене.
-
Мъдър си,но ако беше в рима...Така звучи някак откачено,ала знам ,че свестните у нас считат за луди(не само по времето на Ботев).Според мен,ако искаш да бъдеш разбран от всички трябва да пишеш по-разбрано.Поздрав и весели празници!
П.П.Помисли си над съвета ми! -
"Душите им са булимици, мъртви са, но дишат.
Дишат, за да дишат и нищо повече"
Прекрасно си нарисувал живота...и нас!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Слепият се движи в тъмнина
имащият очи в светлина
глухият в безмислие
имащият слух в хармония
Продължавай невероятен си....