12 feb 2022, 15:10

Стаята

  Poesía
423 1 3

В тази стая съм плакал 

и подреждал мечти.

В тази стая съм чакал

там часовникът спи.

 

В нея гост съм посрещал 

само Той не е враг.

Там Любов съм усещал

Кръст е божият знак.

 

Вън са бури метежни 

и животът руши,

тези замъци снежни

на отминали дни.

 

Сред стените ѝ бели 

е прозорец голям.

Виждам своите цели 

Път ме води на там.

 

Синевата безкрайна 

е щастливият дом.

Няма никаква тайна 

само Вяра, поклон.

 

Аз останах във нея 

малко чисто дете.

За Надеждата пея.

Тя е мое сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А навън сред простора и слънце
    той обви се в красив аромат.
    Не забрави , че някога зрънце
    бе създаден на белия свят.

    Цял обсипан във бели цветя.
    той е пролет даже през зима.
    Носи радост на чисти сърца
    с тази обич що в него я има.
  • В тази стая лимонът беше малко дръвче
    и растеше обичан, като свидно дете,
    но порастна и вече се почувства в кафез,
    зацъфтя като бесен, но красиво, с финес
    и с лимонени топки заблъска стъклата...
    Тази стая е клетка! В жълто е свободата!
  • Много хубав стих!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...