12.02.2022 г., 15:10

Стаята

421 1 3

В тази стая съм плакал 

и подреждал мечти.

В тази стая съм чакал

там часовникът спи.

 

В нея гост съм посрещал 

само Той не е враг.

Там Любов съм усещал

Кръст е божият знак.

 

Вън са бури метежни 

и животът руши,

тези замъци снежни

на отминали дни.

 

Сред стените ѝ бели 

е прозорец голям.

Виждам своите цели 

Път ме води на там.

 

Синевата безкрайна 

е щастливият дом.

Няма никаква тайна 

само Вяра, поклон.

 

Аз останах във нея 

малко чисто дете.

За Надеждата пея.

Тя е мое сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А навън сред простора и слънце
    той обви се в красив аромат.
    Не забрави , че някога зрънце
    бе създаден на белия свят.

    Цял обсипан във бели цветя.
    той е пролет даже през зима.
    Носи радост на чисти сърца
    с тази обич що в него я има.
  • В тази стая лимонът беше малко дръвче
    и растеше обичан, като свидно дете,
    но порастна и вече се почувства в кафез,
    зацъфтя като бесен, но красиво, с финес
    и с лимонени топки заблъска стъклата...
    Тази стая е клетка! В жълто е свободата!
  • Много хубав стих!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...