Стаята
В тази стая съм плакал
и подреждал мечти.
В тази стая съм чакал
там часовникът спи.
В нея гост съм посрещал
само Той не е враг.
Там Любов съм усещал
Кръст е божият знак.
Вън са бури метежни
и животът руши,
тези замъци снежни
на отминали дни.
Сред стените ѝ бели
е прозорец голям.
Виждам своите цели
Път ме води на там.
Синевата безкрайна
е щастливият дом.
Няма никаква тайна
само Вяра, поклон.
Аз останах във нея
малко чисто дете.
За Надеждата пея.
Тя е мое сърце.
© Гедеон All rights reserved.
