3 nov 2007, 23:06

стаята е пълна (с Него и Нея)

  Poesía » Otra
1.1K 0 1
Когато погледнах към стаята - Тя беше празна.
Когато погледнах към снимката - Тя беше размазана.
Когато погледнах картината - Тя нямаше вече лице
Когато погледнах часовника - Той не искаше вече да спре....

На старата рокля отминало беше времето.
Скъсаната обувка не искаше повече да обуват (проклетата!)
Употребявана и износена бе Тя - точно като стара дамска чанта...
А вратата скърцаше - стенеше нейната ръждясала панта.

В средата имаше кухненски стол. (самотен?)
Той нямаше повече нужда от Нея. (жесток е!)
Гордо стоеше на железните четири крака
и се присмиваше на дървената, счупена маса.

Гривната беше олющена с времето, но все си блестеше.
Тя искаше пак да я сложат - някога да почувства копнежа
по Нея... но някъде телефонът злобно звънеше
и светлината Му погуби нейния блясък... и ехо...

Коленичила чаша очаквала вино (червено или бяло!?)
ала ножът прорязал стъкленото стъбло и тя полетяла...
Затанцували хиляди снежни парченца.
И звънкият трясък (о, не!) я погубил безследно.

Празна кутия в ъгъла на празната стая.
Какво ли очакваше? (празните мисли на някоя заблудена мравка?) Не зная!
Но тежкият чук долетя и Той... Той в миг Я удари!
И Тя падна - празна и лека - смазана в своите нощни кошмари.

Паяжина някъде се плетеше - мисля, че паякът беше наблизо.
Мухи се ловяха, Той хвърляше мрежи - по милост...
Той гледаше жадно, накрая ги уби, посегна към Нея -
и после Я скъса - отправи се бавно, без да поглежда назад - към полилея...

Една кибритена клечка политна (кой ли я чакаше!?) от шкафа!
Мебелите в стаята се стреснаха (които бяха живи)  - стъклените снежинки се разхвърчаха,
ножът потръпна, столът обърна железни крака, чукът се удари, телефонът запя...
Тя победоносно изправи глава (Това Тя искаше) - Тя Го драсна (кибрита)
                            и празната стая в миг изгоря...

Когато погледнах към стаята - Тя вече не бе празна.
Когато погледнах към снимката - Тя не беше размазана.
Когато погледнах картината - Тя имаше вече лице.
Когато погледнах часовника - е, Той никога няма да спре...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...