3.11.2007 г., 23:06

стаята е пълна (с Него и Нея)

1.1K 0 1
Когато погледнах към стаята - Тя беше празна.
Когато погледнах към снимката - Тя беше размазана.
Когато погледнах картината - Тя нямаше вече лице
Когато погледнах часовника - Той не искаше вече да спре....

На старата рокля отминало беше времето.
Скъсаната обувка не искаше повече да обуват (проклетата!)
Употребявана и износена бе Тя - точно като стара дамска чанта...
А вратата скърцаше - стенеше нейната ръждясала панта.

В средата имаше кухненски стол. (самотен?)
Той нямаше повече нужда от Нея. (жесток е!)
Гордо стоеше на железните четири крака
и се присмиваше на дървената, счупена маса.

Гривната беше олющена с времето, но все си блестеше.
Тя искаше пак да я сложат - някога да почувства копнежа
по Нея... но някъде телефонът злобно звънеше
и светлината Му погуби нейния блясък... и ехо...

Коленичила чаша очаквала вино (червено или бяло!?)
ала ножът прорязал стъкленото стъбло и тя полетяла...
Затанцували хиляди снежни парченца.
И звънкият трясък (о, не!) я погубил безследно.

Празна кутия в ъгъла на празната стая.
Какво ли очакваше? (празните мисли на някоя заблудена мравка?) Не зная!
Но тежкият чук долетя и Той... Той в миг Я удари!
И Тя падна - празна и лека - смазана в своите нощни кошмари.

Паяжина някъде се плетеше - мисля, че паякът беше наблизо.
Мухи се ловяха, Той хвърляше мрежи - по милост...
Той гледаше жадно, накрая ги уби, посегна към Нея -
и после Я скъса - отправи се бавно, без да поглежда назад - към полилея...

Една кибритена клечка политна (кой ли я чакаше!?) от шкафа!
Мебелите в стаята се стреснаха (които бяха живи)  - стъклените снежинки се разхвърчаха,
ножът потръпна, столът обърна железни крака, чукът се удари, телефонът запя...
Тя победоносно изправи глава (Това Тя искаше) - Тя Го драсна (кибрита)
                            и празната стая в миг изгоря...

Когато погледнах към стаята - Тя вече не бе празна.
Когато погледнах към снимката - Тя не беше размазана.
Когато погледнах картината - Тя имаше вече лице.
Когато погледнах часовника - е, Той никога няма да спре...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...