Стаята на моето минало

Цвети.1
45 50

12 feb 2019, 18:37

Poesía

597 0 2

Отварям вратата, завъртам ключа,

а вътре е празно и мрачно,

тихо е и аз мълча,

само студ, и навсякъде прашно!

Обливат ме спомени за моето минало,

че тук съм живяла със грешки,

но вече всичко е зная отминало,

сега съм човек, по-човешки!

Снимки на хора, и прашни картини,

стари писма и скъсани дрехи,

порцеланови чаши, в счупени витрини,

стари неща, и стари доспехи!

Капки от дъжд, по прозорците мръсни,

навяват ми спомени за дъждовната есен,

и за уютните вечери късни,

как си припявах любимата песен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.