12.02.2019 г., 18:37 ч.

Стаята на моето минало 

  Поезия
5.0 / 2
601 0 2

Отварям вратата, завъртам ключа,

а вътре е празно и мрачно,

тихо е и аз мълча,

само студ, и навсякъде прашно!

 

Обливат ме спомени за моето минало,

че тук съм живяла със грешки,

но вече всичко е зная отминало,

сега съм човек, по-човешки!

 

Снимки на хора, и прашни картини,

стари писма и скъсани дрехи,

порцеланови чаши, в счупени витрини,

стари неща, и стари доспехи!

 

Капки от дъжд, по прозорците мръсни,

навяват ми спомени за дъждовната есен,

и за уютните вечери късни,

как си припявах любимата песен! 

 

 

 

 

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • В ръцете ти нощувах... Като в къща. Замръква във очите ми измама. Ти сутрин педантично се завръщаш в...
  • Под валяка на мислите оставаш - по-плосък от премазаната птица. Кост в гърлото неспирно те задавя и ...
  • Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......

Още произведения »