Стаята на моето минало
Отварям вратата, завъртам ключа,
а вътре е празно и мрачно,
тихо е и аз мълча,
само студ, и навсякъде прашно!
Обливат ме спомени за моето минало,
че тук съм живяла със грешки,
но вече всичко е зная отминало,
сега съм човек, по-човешки!
Снимки на хора, и прашни картини,
стари писма и скъсани дрехи,
порцеланови чаши, в счупени витрини,
стари неща, и стари доспехи!
Капки от дъжд, по прозорците мръсни,
навяват ми спомени за дъждовната есен,
и за уютните вечери късни,
как си припявах любимата песен!
